Село Рогачево е разположено на 28 км северно от гр. Варна, на 25 км от летище Варна и на 4км от курорта Албена. На 12 км е гр. Балчик, известен с двореца на кралица Мария, богата ботаническа градина и картинна галерия. В близост са разположени две професионални голф игрища и едно голф училище. От запад комплексите граничат с резервата "Батова", богат на дивеч и подходящ за ловен туризъм. Това е уникално място с невероятна комбинация от море, планина, изключително чист въздух и много слънчеви дни.

Сведенията за миналото на селото са оскъдни. В околностите му са намерени некрополи от І-ІІ в. преди Христа. Те свидетелстват, че живот по тези места е имало още по времето на траките. Гробниците провокират интереса на иманярите. Местните хора разказват, че преди 30 години търсачи на съкровища са намерили гърне със злато край изчезнала вече чешма. Легенди се носят и за имане, заровено от Вълчан войвода. През вековете на турското робство селото се е наричало Гек чилер. Зад старите каменни дувари изникват модерни къщи. Краеведът Георги Топалов превежда това название като “ловци на елени”. Знае се, че селото е било черкезко. Българите идват тук основно от с. Вайсал в Одринска Тракия. Трудно е да се определи кога точно се заселват по тия места. Регистърът на населението от 1945 г. сочи, че още в периода 1855-1877 г. тук са раждани българи. Трябва обаче да си има предвид, че регистърът е съставен по спомени на възрастни хора или на наследниците на първите заселници – затова не може да претендира за абсолютна точност. Попълването на документа по този начин се е наложило, защото при изтеглянето си румънските окупатори вземат със себе си или унищожават старите архиви. Сравнителният анализ на данните от регистъра сочи, че българите идват по тия места най-вероятно в годините около и след Освобождението. 3-4 фамилии се преселват от община Куманово, Варненско. Едно семейство идва от друго селище в Одринска Тракия – Телим тепе. Единични фамилии пристигат от Еленско, Котелско и други населени места в Добруджа. По време на румънската окупация селото е преименувано на Вънътори /ловци/. След възвръщането на Южна Добруджа към България местното население настоява новото име на селото да е Еленово. Предложението обаче не се приема. През 1942 г. по идея на местния поп селото се преименува на Рогачево. Краеведът Георги Топалов твърди, че местните хора не харесали новото име, защото го смятали за обидно. Училище в селото е имало по време на румънската окупация. През 60-те или 70-те години на миналия век школото е закрито. Старите хора си спомнят и за съществуването на параклис. По време на комунистическия режим той е изоставен на произвола на съдбата и се саморазрушава.